Настоящата статия има за цел да разясни понятието погасителна давност за едно вземане. Видовете погасителна давност и последиците от изтичането ѝ. Прилагането на погасителната давност.
Какво е погасителна давност?
Погасителната давност е период от време (срок), по време на който ако кредиторът на едно вземане не е извършвал определени действия, вземането му не подлежи на принудително изпълнение. Последицата от това погасяване не е изчезване на самото задължение, а погасяване на правото на кредитора да го събира принудително чрез съдебен изпълнител.
Абсолютната – 10 годишна погасителна давност.
През 2021 година правителството прие закон, с който възприе подход подобен на този за държавните вземания. Ако вземането срещу физическо лице не е събрано в продължение на 10 години, то се погасява по давност. В преходните и заключителни разпоредби на закона, законодателят прие, че нововъведения текст ще се прилага и за заварените случаи. Това обаче бе отменено от Конституционния съд.
Към настоящия момент, абсолютната давност се прилага за задължения, които са възникнали след 3 юни 2021 година, което на практика означава, че физическо лице ще може да се позове на абсолютната давност едва след 3 юни 2031 година.
Колко години е давностния срок?
Видовете поасителна давност са уредени в Закона за задълженията и договорите:
- обща погасителна давност – 5 години;
- специална погасителна давност – 3 години;
- абсолютна погасителна давност – 10 години.
Законът определя различен давностен срок за различните по видове вземания. За вземанията за възнаграждение за труд, обезщетения и неустойки, наем, лихви и други периодични плащания, като лизингови вноски и др., давностния срок изтича след 3 години от падежа конкретното задължение.
За всички други вземания, като банковите кредити, признатите със съдебно решение задължения, дори и да са били с 3 годишна давност, вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с изтичането на 5 години.
Задължителна предпоставка, за да се погаси едно вземане по давност е кредиторът да е бездействал и да не е предприемал действия по принудително изпълнение, които прекъсват този срок, в резултат на което той започва да тече наново.
От кога започва да се брои давностния срок?
Срокът започва да тече от датата, на която е трябвало да бъде заплатено задължението – падежа или от датата, на която давността е била прекъсната. Ако давността е била прекъсната, за задължението започва да тече нов давностен срок.
Проблемът?
Проблемът идва от многобройните различни правила, които се прилагат за вземанията от различните видове. Съдилищата в България не са единодушни по всички въпроси, що се касае за погасителна давност за вземанията. Дори има противоречие в практиката на Върховния касационен съд по някои въпроси. Следва да минат много години, докато практиката се уеднакви. В продължение на над 10 години съдебната практика се променя, включително и по въпроси, които трайно в продължение на години са решавани по един и същ начин.
Резултатът от това е, че няма правна сигурност и предвидимост на развитието на един правен спор за погасителна давност на вземане.
Кога се прилага погасителна давност за вземане?
Законът ясно казва, че погасителната давност не се прилага служебно. Какво означава това?
Изтичането на давностния срок превръща вземането в „естествено“, т.е. неподлежащо на принудително изпълнение. Това дава едно право на задълженото лице, да откаже да изпълни задължението поради дългото бездействие на кредитора. Това става чрез активното поведение на длъжника, който следва да повдигне въпроса за изтичането на срока пред съда, който да изследва обстоятелствата касаещи прекъсването му и евентуално да обяви вземането за погасено по давност и на това основание, неподлежащо на принудително изпълнение. Виж. Прогласяване на изтекла давност за вземане.
Имате нужда от съдействие при преценката дали едно вземане е погасено по давност?
Нашият екип може да извърши справка на гражданското и изпълнителното дело и да извърши анализ на предприетите действия от кредитора.
