Незаконно уволнение на работник или служител.

Настоящата статия има за цел да направи анализ на законосъобразността на едно уволнение. При какви законови основания работодател може да уволни работник или служител.

Кога едно уволнение е незаконно?

Кодексът на труда предвижда строго определени основания за работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на служител, т.е. да го „уволни“. Всяко едно от тези основания се предхожда от съответните задължителни вътрешни процедури, които следва да бъдат извършени от работодателя преди да освободи даден служител. В случай че работодателят не спази, която и да е от тези задължителни процедури, то уволнението се явява незаконосъобразно и служителят може да търси своите права в тази връзка – т.е. да оспорва прекратяването на трудовото си правоотношение.

С оглед горното, ако трябва да обобщим едно уволнение е незаконно, когато работодателят преди връчването на заповедта за уволнение не спази задължителните по Кодекса на труда процедури.

Преди да разгледаме какви са самите основания за прекратяване на трудовия договор на служителя от страна работодателя обаче, следва да изясним – как практически се случва уволнението.

Как се прекратява трудов договор от страна на работодателя?

В случай че работодателят желае да прекрати трудовия договор на даден служител, той следва да издаде изрична заповед за това. Тази заповед трябва да е съобразена с всички изисквания на Кодекса на труда или най-общо да е подписана от компетентното лице в предписаната от закона форма и да е мотивирана.

Самият трудов договор се прекратява от момента, в който служителят получи заповедта. Тук е важно да уточним, че нежеланието или отказът на служител да получи заповед за уволнение не означава, че това няма да се случи, доколкото отказът на служителя се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Какви са основанията за едностранно прекратяване на трудов договор от страна на работодателя?

Както по-горе обърнахме внимание, основанията за едностранно прекратяване на трудовия договор на служителя, от страна на работодателя, са изрично регламентирани в Кодекса на труда и работодателят няма как да се отклони от тях и просто да реши да ви освободи по собствено усмотрение.

Най-общо основанията за уволнение на даден служител могат да бъдат разделени на две групи:

• основания, изискващи отправянето на предизвестие;
• основания, даващи правото работодателят незабавно да прекрати трудовия договор, без предизвестие.

В случай че за прекратяването на договора е необходимо предизвестие, то то се явява задължително предварително условие, което работодателят е длъжен да изпълни (да връчи предизвестие и да изчака изтичането на неговия срок)*

• освен в случаите, в които работодателят не предпочете да заплати обезщетение за срока на предизвестието или част от него, вместо да го спази.

Основанията, изискващи отправянето на предизвестие биха могли да бъдат:

1. закриване на предприятието (или част от него)
2. съкращаване на щата
3. при намаляване на обема на работата
4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
9. при придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или когато трудовият договор е сключен със служител, който към момента на сключване на договора, вече е упражнил това свое право, т.е. е пенсионер.
10. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
11. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Основанията, даващи правото работодателят незабавно да прекрати трудовия договор, без необходимост да връчва на служителя предизвестие са:

1. когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. когато на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;
3. когато служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;
4. когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;
5. в случаите на дисциплинарно уволнение;
6. когато служителят пропусне да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването и за него възникне някое от основанията за недопустимост при назначаване в държавната администрация
7. когато за служителя има влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
8. когато педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
9. когато работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
10. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
11. когато служителят бъде уволнен в срока за изпитване.

Процедури, предшестващи издаването на заповед за уволнение

Всяко отделно основание крие своите специфични изисквания за извършване от страна на работодателя на определени действия преди извършване на уволнението. Тези действия са различни и биха могли да бъдат – издаване на определени документи, извършване на анализи и събиране на доказателства в подкрепа на решението за уволнение, или провеждане на специфични вътрешнофирмени – производства по подбор, дисциплинарни производства и др.

Преценка на законосъобразността на уволнението

Доколкото както и по-горе обърнахме внимание – основанията за уволнение от страна на работодателя са много и различни, да се прецени, дали работодателят е спазил всички изискуеми по закон процедури – било то предшестващи уволнението или самата процедура по уволнение се прави индивидуално на база всеки конкретен случай.

В случай че сте били освободени от работодателя си и имате каквито и да е съмнения, дали правата Ви не са били нарушени, можете да разчитате на експертната помощ на нашия екип, който би могъл да извърши внимателен анализ и оценка на Вашето уволнение, както и да Ви даде препоръка за по-нататъшни действия на база заключението ни.

Моля имайте предвид, че ако сте били уволнени в предвиден в трудовия Ви договор срок за изпитване, то уволнението не се нуждае от никакви предварителни процедури и работодателят не е необходимо да се аргументира по какъвто и да е начин. Т.е. стига да сте получили заповедта си за уволнение в предвидения в договор срок, то уволнението Ви е абсолютно валидно и законосъобразно