Изготвяне на споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие.

Макар не толкова често срещан случай като прекратяването на трудовите правоотношения с предизвестие или без такова, прекратяването на взаимоотношенията между страните по взаимно съгласие е един от възможните способи това да се случи.

Кои трудови договори могат да се прекратяват по взаимно съгласие?

Отговорът на този въпрос е – всички. Няма значение, дали договорът е срочен или безсрочен за прекратяването по взаимно съгласие.

Кога взаимното съгласие е удачен способ за прекратяване на трудовия договор?

Прекратяването по взаимно съгласие е предпочитан от работодателите  способ за прекратяване трудовите правоотношения със служител, доколкото при този способ не се дължат обезщетения, няма нужда от аргументация и мотиви, няма допълнителни усложняващи процедури като подбор, разрешения от инспекцията по труда и др. Въпреки горното прекратяването по взаимно съгласие може да бъде често и по-удачен за служителите способ. Такива са например случаите, в които служителят не може или не иска да чака изтичането на срока на предизвестието, а същевременно не желае да заплаща на работодателя си обезщетение за неспазено предизвестие (за повече информация виж статията ни „Изготвяне на предизвестие за прекратяване на трудов договор“ – ТУК ЛИНК), в случаите, в които да бърза да започне нова работа при друг работодател или например, когато атмосферата на работното място е трайно влошена и не предразполага служителят да изчака допълнителен срок преди прекратяване на договора му.

Кой може да предложи сключването на споразумение за прекратяване по взаимно съгласие?

Няма ограничения и всяка от страните може да предложи на другата да се прекрати трудовия договор помежду им на това основание. Макар и формално да няма нужда да се посочват мотиви и аргументация за прекратяването по този ред, на практика с цел убеждаване на другата страна да се съгласи именно на този метод на прекратяване (важи в по-силна степен за убеждаване на служител от страна на работодателя, но и обратният вариант не е изключен) съответната страна, която отправя предложението обикновено представя на насрещната страна мотиви.

Каква е процедурата за отправяне на предложение за сключване на споразумение за прекратяване по взаимно съгласие?

Предложението за сключване на споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да е задължително в писмена форма. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Въпреки че предложението е задължително да бъде в писмена форма, излагането на мотивите, защо да бъде избран точно този способ и с какво той превъзхожда алтернативните варианти на прекратяване на договора – обикновено се случва в устни разговори между страните.

Следва ли съгласието на насрещната страна да бъде дадено в определена форма?

Да, съгласието следва да бъде дадено в писмена форма.

След постигане на съгласие между страните, прекратява ли се трудовият договор автоматично?

Не, постигането на съгласие не е достатъчно. За да бъде прекратен договорът работодателят трябва да издаде изрична заповед за прекратяване на трудовия договор на въпросното основание – взаимно съгласие. Страните са свободни да договорят откога да влезе в сила прекратяването. Това може да се случи незабавно с получаването на заповедта или от бъдеща дата, определена от страните, обикновено в отделно писмено споразумение.

Задължително ли е да бъде подписано отделно споразумение?

Не, подписването на отделно споразумение не е задължително, но на практика е удобен начин страните да уговорят допълнителни условия по прекратяването на договора, в това число датата, считано от която ще бъде прекратен последният.

Какви обезщетения се дължат от работодателя при прекратяване на трудовия договор чрез взаимно съгласие?

При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие служителят има право на обезщетение за неизползвания си платен годишен отпуск.

Ако трудовият договор е прекратен след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право и на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. В случай, че е работил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години през последните 20 години, обезщетението е в размер на 6 брутни заплати.

Работодателят не дължи плащане на други обезщетения, но на практика няма забрана в отделното споразумение между страните да бъдат включени задължения за работодателя да заплати на служителя допълнително/и възнаграждение/я под формата на бонус.

Тогава откъде идва задължението за заплащане на обезщетение от работодателя на служителя в минимален размер от 4 заплати?

Всъщност задължението за заплащане на обезщетение от работодателя на служителя в минимален размер от 4 заплати възниква за работодателя при прекратяване на абсолютно различно основание по Кодекса на труда, а именно – прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.

Макар и при двата способа за прекратяване да се изисква съгласие – при прекратяването срещу уговорено обезщетение инициативата формално идва от работодателя, а не от служителя.

Другата основна разлика между двата способа е, че при прекратяването срещу уговорено обезщетение обикновено служителят изначално няма желание да прекратява трудовото си правоотношение.

Въпреки разликите двата способа имат и доста прилики, като в практиката не са редки случаите, в които при инициатива на работодателите при прекратяване по взаимно съгласие преминават към прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, по настояване на служителя. В този ред на мисли, макар и формално инициативата да е на работодателя, служители, на които им предстои прекратяване на трудовите им правоотношения при първоначално предложение на работодателя за прекратяване по взаимно съгласие често правят на работодателите си контра-предложение да бъдат прекратени договорите им срещу получаване на обезщетение, което има законовоустановен минимум от 4 брутни трудови възнаграждения. Таван на обезщетението няма, поради което страните могат да уговорят и по-висок размер.

Вярно ли е, че при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие служителят впоследствие няма да има право на обезщетение за безработица (т.нар. „да е на борсата“)?

Погрешно разпространено в пространството е разбирането, че при прекратяване чрез способа на взаимното съгласие служителят няма да има право на обезщетение за безработица. Напротив правото на дадено лице да получава въпросното обезщетение зависи единствено и само от това – дали е било осигурявано за безработица, най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовия договор.

Способът „прекратяване по взаимно съгласие“ влияе обаче върху размера и срока на изплащане на обезщетението. При прекратяване по взаимно съгласие служителите имат право на минималния размер на паричното обезщетение за безработица за фиксиран срок от 4 месеца, а не за срок, съобразен с продължителността на техния стаж.

Същото влияние върху размера и срока на изплащане на обезщетението за безработица има и способът прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение. При него отново размерът на обезщетението за безработица е минимален, а срокът фиксиран – 4 месеца.