Цесия. Договор за прехвърляне на вземане.

Настоящата статия има за цел да разясни правната характеристика на договора за цесия. Правата и задълженията на страните, сключването и изпълнението на договора.

Какво е договора за цесия?

Договорът за цесия е споразумение, по силата на което носителят на едно вземане или право (цедент) го прехвърля на друго лице (цесионер), който се задължава да му заплати договорната цена. Длъжникът, спрямо когото вземането или правото се прехвърля, не е страна по договора за цесия.

Какво може да е предмет на договор за цесия?

С договора за цесия могат да се прехвърлят само прехвърлимите права. Всички имуществени права са прехвърлими, като вземанията. Могат да се цедират и вземанията, които са висящи пред съд и съвкупности от вземания, както и вземания, които са в съпружеска имуществена общност или имат няколко носителя. С договора за цесия цедентът прехвърля заедно с основното вземане и всички обезпечения, привилегии и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Не могат да бъдат цедирани непрехвърлимите права. Това са правата свързани с личността, като правото на членство, правото на ползуване и др. Не могат да се цедират самостоятелно обезпеченията, като поръчителство, залог, ипотека, защото те са свързани и следват обезпеченото вземане.

В каква форма се сключва договорът за цесия?

Законът не задължава страните да сключат договора за цесия в определена форма. От друга страна, гражданския процесуален кодекс не допуска със свидетелски показания да се доказват факти и обстоятелства, във връзка с договори на стойност над 5000 лева. Така че, за да бъдат правата и задълженията и за двете страни гарантирани, препоръчително е договорът да бъде в писмена форма. Има изискване от закона по отношение на вземанията, обезпечени с ипотека.

В този случай, законът поставя изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите, за да възникне договора. Той се вписва в Имотния регистър. Прехвърлянето на вземанията по менителници, записи на заповед и други ценни книги на заповед се осъществява чрез джиро. Това е отбелязване на гърба на ценната книга, където кредиторът (джирант) се подписва. Не е задължително да бъде посочено името на новия кредитор.

Какви са правата и задълженията на страните по договора за цесия?

Правото на цедента (стария кредитор) е да получи цената по договора за цесия. Това право съответства на задължението на цесионера (новия кредитор) да я заплати в предвидените в договора начин и срокове.

Задълженията на цедента (прехвърлителя) са да предаде намиращите се у него документи, от които произтича вземането или правото и да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му към новия кредитор – цесионера. Това задължение не може да бъде прехвърлено с договора за цесия, тъй като законът задължава уведомлението да бъде извършено от цедента.

Какво е значението за уведомяването на длъжника за цесията?

От момента, в който цедентът (стария кредитор) уведоми длъжника за договора, с който е прехвърлил вземането му на цесионера (новия кредитор), възниква задължението длъжникът да заплати на новия си кредитор. Какво ако длъжникът не е разбрал за договора и е погасил задължението си? Той е платил добре на стария кредитор. Няма да му се наложи да заплаща два пъти задължението, защото ще може да противопостави възражението си за погасяване на вземането чрез плащане.

Как следва да се извърши уведомяването на длъжника?

За да се приеме за доказан факта на връчването на уведомлението за цесия, трябва да може по безспорен начин да се установи, че длъжникът е получил съобщението. Това може да стане чрез подпис от страна на длъжника на екземпляра на уведомлението, с нотариална покана или с друга покана, достигна до знанието на длъжника.

Възможно е цедента (стария кредитор) да упълномощи цесионера (новия кредитор) да съобщи на длъжника за извършената цесия. Законът е спазен, защото уведомяването, макар физически да става чрез новия кредитор, е извършено от стария, защото новия действа като негов пълномощник. В този случай с уведомлението за цесия трябва да се представи и пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да извърши връчването. Законът задължава стария кредитор писмено да потвърди на длъжника относно факта на прехвърляне на вземането, в случай, че последния се съмнява.